mislitel (Георги Каменов)
1137 11108
30 янв. 2024 г., 11:15

Под прикритието на благи думи 

  Поэзия » Философская, Другая
294 2 23

Доброто на поет не се побира
единствено във стих за добротата,
където в думички от красота извира
и там остава... на листа в тишината...

А иначе в живота му е липса
и вижда се, че друг е, не това,
което ни показва, че делата тип са
изпълнени от злост и суета.

Като поет тогава е добър,
но не и в смисъла човешко качество!
В живота си перото е сменил с' сатър
и крие хищника зад благо авторство...

Това го има и извън поезията.
Един – на думи, на делата – друг,
така, че няма връзка със професията,
прикрилият се в китката юмрук!...

Двуличие от този род е повсеместно,
но истинското аз накрая все изплува!
И ще завърша тъй, че да звучи уместно –
Като лайно не казвам, по-добре звучи акула.

21.01.2024.

© Георги Каменов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много мъдро, Ина.
    И много точно, Жени.
    Благодаря, момичета 💐
  • Примери за доброто има колкото искаш... за обратното също. Не е до поезия...
  • нищо лично, просто бизнес
    създаването на съвършена поезия не е съвършенство
  • Когато бачках в стриптийза, по 3 пъти излизах на БИС 🤣
  • Е, след това включване...
    Ничка !
    От друга вселена си, само това ше кажа!
    Благодаря ти!
  • Под прикритие на благи думи, небето се облича!
    Луната е без име -и в сенките си маските си крие!
    Доброто е зрънце, премести ми планината с думи!
    Луната е без дом, в нощите тишината е невярна.
    Нощите зачеват самота и молитвите фалшиви!
    В душите фарисеин спи, не лъжи и облечи се във вретище.
    Лицемерие е знам, черна котка, в зениците си зодиака крие.
    Лицемерие е знам, кожата прикрита се спотайва.
    Дива пума, дивокот и имбрин злокобен!
    Ножът остър е и знам, хиляди пъти се забива.
    Очите никога не лъжат знам, в тях вините са полудели!
    Думите са тихички пчели, жилят без посоки.
    Думите са чисто кадифе, коприна и диаманти.
    Думите са аморфен сън, морско конче зажадняло.
    В панделка ги крия пак, до инфарктно пълнолуние!
  • Завист, Димо, завист 🤣
    Съжалявам за включилите се насериозно в коментарното поле тук, тази вечер това психологическо състояние (сериозното) ми е тотално извън орбитата 🙃
    И това също, може би, е белег на посредственост, но не мога да избягам от себе си 😵‍💫🤣😵‍💫
  • Е, па Я и Жорката сме баш оригинал.
  • 👍оки, Вал, оки 👍
  • Жорка, робът се бори за свобода, свободният човек за съвършенство. Няма по-страшни окови от собственото самолюбие. Разликата между големия творец и добрия човек е точно в това - творецът търси съвършенството.
    Както се изрази на времето Людмила Гурченко - в света се ценят оригиналите. Не добрите копия.
  • 🤣🙃🤣
  • Казаното от теб е всеизвестен факт, а доброто, какво е, е въпрос на гледна точка.
    Ел пример:
    Гладен вълк и агне - да го хапне е добре за първия, но 😊
    Не ми се философства повече, че посредствеността ми ме ограничава 😵‍💫
    Хубава вечер, Вал, мерси и че намина.
  • Жорка, има достатъчно известни и невероятни автори, които са оставили вълнуващи стихове за любовта и добротата, а на живо са били съвсем различни. Добрият поет си е добър поет, добрият човек е добър човек. Невинаги са едно и също. А и критериите за доброта са доста разнопосочни. Ако не знаеш, Химлер е твърдял, че Хитлер е сладур.
  • Няма проблем.
    А и ми е приятно, Танче, всеки път, когато кацнеш на моя... творба 🤣
    Усмивка 😊💐😊
  • Мерси за свободния прочит по зададена тема, Дени, радвам се, че се отби и се изказа с лично мнение 😊
    Образът е събирателен, няма нито име, нито професия, като изключим, че за удобство, а и в такава спеда се изявяваме тук, съм го направил писарушка.
    Нататък всеки да пречупва през своето светоусещане.
    Мерси, че се отби, отдавна не си го правила 💐
  • Жоре, според мен това, че един човек не отговаря на лирическия герой не е нито двуличие, нито лудост. Ние няма как да знаем дали отговаря и на образа в интернет. През екраните на компютрите и критиките под стихчетата не бихме могли да преценим нито светлината, нито добрината на душата, стояща зад някаква снимка и пет думи на кръст. Поради доста свои лични заблуди спрях да съдя, но все по-рядко и да харесвам образите от профилите.
  • Мерси, Ничка.
  • Така е, Гош!
    Поздрави!
  • И аз така мисля, Маргарита 😊
  • Вярно е.
  • Много си прав, Димо, и подходяща история за случая.
    Мерси.
  • Старшината пред ротата:
    - Газ!
    Всички моментално слагат противогазите.
    - Отбой!
    Всички свалят противогазите освен един.
    Старшината:
    - Казах, ''отбой''! - никаква реакция.
    Старшината се приближава към въпросния редник и гневно повтаря в ухото му:
    - Казах, ''Отбой''!!! - пак нищо.
    - Свали го тоя противогаз бе, серсемин! - виква старшината и започва да дърпа лицето му.
  • Ако дълго се носи маската на показното благоприличие, идва момент в който човек сам започва да си вярва, че е това което показва.
Предложения
: ??:??