Доброто на поет не се побира
единствено във стих за добротата,
където в думички от красота извира
и там остава... на листа в тишината...
А иначе в живота му е липса
и вижда се, че друг е, не това,
което ни показва, че делата тип са
изпълнени от злост и суета.
Като поет тогава е добър,
но не и в смисъла човешко качество!
В живота си перото е сменил с' сатър
и крие хищника зад благо авторство...
Това го има и извън поезията.
Един – на думи, на делата – друг,
така, че няма връзка със професията,
прикрилият се в китката юмрук!...
Двуличие от този род е повсеместно,
но истинското аз накрая все изплува!
И ще завърша тъй, че да звучи уместно –
Като лайно не казвам, по-добре звучи акула.
21.01.2024.
© Георги Каменов Всички права запазени
И много точно, Жени.
Благодаря, момичета 💐