yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
14 нояб. 2013 г., 18:10

Под сянката на родословното дърво 

  Поэзия » Философская
531 0 5

След сълзата мълчалива със ожулени пети.

тичах, дирех и намирах поводите да съм жив.

          Болката – да не убива, може да ни оскоти.

          Но решиш си да си силен, нямаш нужда от мотив.

 

Падах в бездни и окопи, бранех кърпения флаг.

И наивно, и жестоко, и напомняща за грях

          всеизвечната Голгота ме пресрещна в утринта –

          че прелистиш ли живота, ще се спънеш във смъртта.

 

– Ти, човече, заблуден си, рече ми веднъж мъдрец,

Пеперуда не е денем нощем хищният молец.

         Тук редът е твърде точен, няма даже толеранс –

         щом последвал си живота – ще достигнеш до смъртта.

 

Късен клон на дива круша няма как да носи плод.

Ти обаче все не слушаш мъдростта на своя род.

          Затова и сам с охота тънеш в мрак и суета.

          А простиш ли на живота, то простил си на смъртта.

 

Не допускай да си троскот, избуял във тишина.

Разгневи самия Господ – позволи си да си прям.

         Не надявай сам хомота на свещена простота.

         Примириш ли си с живота – то постигнал си смъртта.

 

Но в юмрук ли стиснеш длани и спасиш една душа,

ще си оня първозванник, дето дребните неща

         е подминал и надскочил – крачка само, но каква!                        

         И надмогнеш ли живота – надживял си и смъртта.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??