След сълзата мълчалива със ожулени пети.
тичах, дирех и намирах поводите да съм жив.
Болката – да не убива, може да ни оскоти.
Но решиш си да си силен, нямаш нужда от мотив.
Падах в бездни и окопи, бранех кърпения флаг.
И наивно, и жестоко, и напомняща за грях
всеизвечната Голгота ме пресрещна в утринта –
че прелистиш ли живота, ще се спънеш във смъртта.
– Ти, човече, заблуден си, рече ми веднъж мъдрец,
Пеперуда не е денем нощем хищният молец.
Тук редът е твърде точен, няма даже толеранс –
щом последвал си живота – ще достигнеш до смъртта. ...