yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
11 янв. 2013 г., 13:16

Подковаване на тишината 

  Поэзия » Любовная
562 0 4

 

Сънувах го.
И тази нощ
прозорците снишиха под стрехите 
дрипави  и боязливи сенки.
Кънтяха хълмовете свити.
И оня смях
изсъска непонятно.
След тежките му буреносни стъпки 
набоде кълнове страхът.
А той прошепна дрезгаво:
– Върба,
кога бездомните ти клони
изпредоха на дъх водата?
Над стихналия езерен овал
очите си кога изплака?
Ти всяка сутрин се прекръстваш,     
преди да пръхне ранобудно
врабецът с рошава премяна.
Защо ли ме очакваш
– след прежаднялото за обич лято,
в изронените кестени през есента
и всяка пролет над нивята
за мен разстилаш тишина?

Спаси душата си – обруленият лист,
отпуснат доверчиво в мойте длани,
защото – полудял – дъхът ми пепелѝ
и следва стъпките ти непрестанно...
... Сънуват ли дърветата понякога,
че могат да танцуват като жерави,
копнеят ли да полетят след развигора?

Върба,
ненужно е сърцето на щуреца,
щом цялото поле е храм
и в римите зелени
на мъртвата му песен
женихът със лице на вятър
твоя шепот разпилява.

 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Оригинално, майсторски написано (затова е и красиво), дори с кодирани подтекстове.
    Поздравления, Валя!
  • С поздравления!
  • Уау!
    Как го правиш? Как?
    Всяка дума си е точно на мястото и кове...!
    Благодаря за удоволствието!
  • Запазена марка - Валентина Йотова! Чувственост, емоционалност, метафоричност!!!А финалът наистина подковава тишините ми!!!
Предложения
: ??:??