Подковаване на тишината

11 ene 2013, 13:16

Poesía » De amor

576 0 4

Сънувах го.
И тази нощ
прозорците снишиха под стрехите
дрипави и боязливи сенки.
Кънтяха хълмовете свити.
И оня смях
изсъска непонятно.
След тежките му буреносни стъпки
набоде кълнове страхът.
А той прошепна дрезгаво:
– Върба,
кога бездомните ти клони
изпредоха на дъх водата?
Над стихналия езерен овал
очите си кога изплака?
Ти всяка сутрин се прекръстваш,
преди да пръхне ранобудно
врабецът с рошава премяна.
Защо ли ме очакваш
– след прежаднялото за обич лято,
в изронените кестени през есента
и всяка пролет над нивята
за мен разстилаш тишина?

Спаси душата си – обруленият лист,
отпуснат доверчиво в мойте длани,
защото – полудял – дъхът ми пепелѝ
и следва стъпките ти непрестанно...
... Сънуват ли дърветата понякога,
че могат да танцуват като жерави,
копнеят ли да полетят след развигора?

Върба,
ненужно е сърцето на щуреца,
щом цялото поле е храм
и в римите зелени
на мъртвата му песен
женихът със лице на вятър
твоя шепот разпилява.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

2013-01-12T19:36:20+02:00

Оригинално, майсторски написано (затова е и красиво), дори с кодирани подтекстове.
Поздравления, Валя!
valia1771 (Ивон)

2013-01-12T09:31:30+02:00

С поздравления!
beti

2013-01-11T23:57:58+02:00

Уау!
Как го правиш? Как?
Всяка дума си е точно на мястото и кове...!
Благодаря за удоволствието!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2013-01-11T15:03:35+02:00

Запазена марка - Валентина Йотова! Чувственост, емоционалност, метафоричност!!!А финалът наистина подковава тишините ми!!!