14 июл. 2010 г., 17:02

Подрумниче на надеждата 

  Поэзия » Любовная
512 0 2
(завещание)
Така и нищо не ми каза,
а сякаш ме изпиваше с очи.
Затуй пък Господ ме наказа
да нямам мира от мечти.
Така и мълком си замина,
сърцето в мрежи се замята,
но зная пак, че догодина
с теб ще прекосим Земята.
Ще стигнем паралела непознат
отвъд страха и клюката опасна.
В очите ти пак бури ще валят, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Все права защищены

Предложения
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
  • Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...

Ещё произведения »