14 июл. 2010 г., 17:02
(завещание)
Така и нищо не ми каза,
а сякаш ме изпиваше с очи.
Затуй пък Господ ме наказа
да нямам мира от мечти.
Така и мълком си замина,
сърцето в мрежи се замята,
но зная пак, че догодина
с теб ще прекосим Земята.
Ще стигнем паралела непознат
отвъд страха и клюката опасна.
В очите ти пак бури ще валят, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация