Подрумниче на надеждата

14 jul 2010, 17:02

Poesía » De amor

513 0 2

(завещание)
Така и нищо не ми каза,
а сякаш ме изпиваше с очи.
Затуй пък Господ ме наказа
да нямам мира от мечти.
Така и мълком си замина,
сърцето в мрежи се замята,
но зная пак, че догодина
с теб ще прекосим Земята.
Ще стигнем паралела непознат
отвъд страха и клюката опасна.
В очите ти пак бури ще валят, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Подрумниче на надеждата

Искате да прочетете повече?

Propuestas