ПОДСЛОН

Ти  пося вятъра в душата,

там утре бури ще береш.

Такава остава ми съдбата

от мойте чуства да крадеш.

Подарих ти телефонното мълчание

и звънът му няма да буди твоя сън.

Но ти оставаш  със свойта мания,

че ново щастие чукало отвън.

Префучават край тебе влакове.

Макар че линията на сърцето е една.

Не спряха при теб принцове с фракове.

Заспиваш вечер със студената стена.

Край теб сега е тъжна есен.

Във мрак остава старият кантон.

И там злият вятър - пее песен.

Ще търси при теб сърцето ми подслон...