9 dic 2012, 13:10

Подслон 

  Poesía » De amor
471 0 0
ПОДСЛОН
Ти пося вятъра в душата,
там утре бури ще береш.
Такава остава ми съдбата
от мойте чуства да крадеш.
Подарих ти телефонното мълчание
и звънът му няма да буди твоя сън.
Но ти оставаш със свойта мания,
че ново щастие чукало отвън.
Префучават край тебе влакове.
Макар че линията на сърцето е една.
Не спряха при теб принцове с фракове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??