Живяло ня‘вга красиво момиче,
Било то прекрасно, като кокиче,
С алени устни и тъмни очички,
Със снежно бели нежни ръчички.
От тази приятна сияйна главица,
Се спускала черна нежна косица,
И тя била още голяма умница
И с много мила добродушна душица.
Един ден това, красиво момиче,
По хубаво то, и от кокиче,
Запътила се тя, по пътеката горска,
Далеч да е тя, от злобата хорска. ...