Живяло ня‘вга красиво момиче,
Било то прекрасно, като кокиче,
С алени устни и тъмни очички,
Със снежно бели нежни ръчички.
От тази приятна сияйна главица,
Се спускала черна нежна косица,
И тя била още голяма умница
И с много мила добродушна душица.
Един ден това, красиво момиче,
По хубаво то, и от кокиче,
Запътила се тя, по пътеката горска,
Далеч да е тя, от злобата хорска.
Озарило я нея слънце лъчисто,
Когато пресичала поточето бистро.
Аромат се разнасял навред от цветята,
И полъх приятен бил в гората.
Изведнъж наоколо станало мрачно,
Гърмежи се чули и веч‘ било страшно,
Момичето трепнало, било опасно,
Тогава видяла сърна, която бягала бясно.
Изскочил пред нея човек без акъл,
С грозно лице и поглед зъл.
Изцапан от кръв с пушка в ръка
С една дума - човек без душа.
Промълвило тогази наш‘то момиче
Което било, красиво като кокиче,
„Хвърли ти пушката бе, ловецо жесток,
Освободи се моля те от този порок.“
Смаян ловецът погледнал в нея,
Богиня ли е това, или някоя фея,
Застанал пред нея тъй вкаменен
Сякаш от куршум смъртно ранен.
Тогава той с треперещи ръце,
Отговори и със свой'то изумено лице.
„Това не е порок, о красива девойка,
Ела ти с мен и ще станеш каубойка“
Отговори му тогава това момиче,
Което било красиво като кокиче.
„Защо ти искаш да убиеш тази сърница,
Която има тя, мили дечица.
Тя милата кротко е излезнала за храница,
Да пасе росна, зелена тревица.
Хвърли ти пушката от тези ръце,
Направи го зарад мене, ако имаш сърце“.
И пушката хвърлил, тоз ловец изумен
И тръгнал за вкъщи той изчервен
И богу се молил да му дава сила,
Да изпълни думите на девойката мила.
Година се минала даже две,
Ловецът се оказал със слабо сърце,
Пушката отново грабна тогаз
И към гората хукнал завчас
И шум той от нейде долови далече,
И спусъка на пушката натисна вече,
Да види улова си, се запъти тогаз,
Но пред поточето замря завчас.
Убил бе той, това красиво момиче,
Което било по-хубаво от кокиче,
Кръвчицата алена по бледите бузки течеше,
А в очите и още доброта се четеше.
„ Уби ме ти ловецо, пленен от своята страст,
Над която ти, така и не намери власт,
Но нека от това легенда се роди,
За да ни предпазва от подобни беди.“
От тогава запя се за това красиво момиче,
Което било по хубаво от кокиче,
С алени устни и тъмни очи
И дългите черни нейни коси.
В гората кат влезеш ти също на есен,
Ще чуеш как пее тя своята песен,
И тя е за т‘ва красиво момиче,
Което е по-хубаво, дори от кокиче.
Песента аз чух я тогава
В поема записах я, за да не забрава,
За това мило прекрасно момиче,
Което било по-хубаво от кокиче.
28.06.2016.
БОРИС ЗЛАТЕВ ГЕОРГИЕВ
© Boris Georgiev Todos los derechos reservados