2 июн. 2009 г., 21:46

Поетът в мен е мъртъв 

  Поэзия » Белые стихи
765 0 3

На прощалния сонет диханието мъртво
в косите-строфи нежно аз оплитам,
на последен стих в думите безмълвни
сред букви голи, парещи се скитам...
... защото знам - мъртъв е поетът в мене!

Словата тежки от редовете-вени вадя
и оставям ги на бели листи да умрат,
а мастилницата е отново празна
и стихове изпод перото не летят...
... защото знам - мъртъв е поетът в мене!

Няма го звука на драскащо перо,
няма книги като бели птици,
няма муза, ни жалко вдъхновение,
няма ги на словото ярките искрици...
... защото знам - мъртъв е поетът в мене!

© Никоя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??