2.06.2009 г., 21:46 ч.

Поетът в мен е мъртъв 

  Поезия » Бели стихове
791 0 3

На прощалния сонет диханието мъртво
в косите-строфи нежно аз оплитам,
на последен стих в думите безмълвни
сред букви голи, парещи се скитам...
... защото знам - мъртъв е поетът в мене!

Словата тежки от редовете-вени вадя
и оставям ги на бели листи да умрат,
а мастилницата е отново празна
и стихове изпод перото не летят...
... защото знам - мъртъв е поетът в мене!

Няма го звука на драскащо перо,
няма книги като бели птици,
няма муза, ни жалко вдъхновение,
няма ги на словото ярките искрици...
... защото знам - мъртъв е поетът в мене!

© Никоя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??