Поезия да ни сродява

6 мая 2011 г., 00:34

Поэзия » Другая

419 0 1

Дори да дойде сетен час

и вече чувствам, че умирам,

ще търся своя верен глас

и рими точни ще намирам.

Следа от моя земен път

след мене нека да остава.

Мен може да не оценят -

на мен не ми е нужна слава.

А други мерената реч

да заобичат като мене,

тя да им бъде щит и меч

във мирно и в тревожно време.

Към висини да се стремят,

духа им тя да окрилява.

Във този груб, объркан свят -

ПОЕЗИЯ да ни сродява!