6 may 2011, 0:34

Поезия да ни сродява 

  Poesía » Otra
420 0 1

 

 

Дори да дойде сетен час

и вече чувствам, че умирам,

ще търся своя верен глас

и рими точни ще намирам.

 

Следа от моя земен път

след мене нека да остава.

Мен може да не оценят -

на мен не ми е нужна слава.

 

А други мерената реч

да заобичат като мене,

тя да им бъде щит и меч

във мирно и в тревожно време.

 

Към висини да се стремят,

духа им тя да окрилява.

Във този груб, объркан свят -

ПОЕЗИЯ да ни сродява!

 

 

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Във тоя груб объркан свят,
    ПОЕЗИЯ да ни сродява !
    Прекрасен завършек на едно прекрасно стихотворение.
Propuestas
: ??:??