Поезия ли е, че сам седя и пиша
за някакви си лични разсъждения
и че изкусното опитвам се да вдишам
в дробове пълни с дим,
със липса на решения,
със нова доза никотин,
със мислите за собственото ми падение,
с желанието за хляб и зрелище
и с кръв във вените
със цвят мъртвешки син…
Поезия ли е, че не слушам хората,
защото чувам само свои думи, ...