ПОЕЗИЯТА МЕН НЕ МЕ НАХРАНИ
Навярно съм едно голямо Нищо.
С Поезията левче не спестих.
Със въглени от своето огнище
аз драсках на стената всеки стих.
Четете го? – лула тютюн не чини.
Не го четете! – няма да умра.
Изписах за почти шейсет години
един колчан от пачите пера.
Бедняк последен, хлебец ли ви носех,
или ви идех с мирови тъги?
Пред своя Бог богат съм като просяк ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.