3 dic 2022, 15:59

Поезията мен не ме нахрани 

  Poesía
561 5 5

ПОЕЗИЯТА МЕН НЕ МЕ НАХРАНИ

 

Навярно съм едно голямо Нищо.

С Поезията левче не спестих.

Със въглени от своето огнище

аз драсках на стената всеки стих.

 

Четете го? – лула тютюн не чини.

Не го четете! – няма да умра.

Изписах за почти шейсет години

един колчан от пачите пера.

 

Бедняк последен, хлебец ли ви носех,

или ви идех с мирови тъги?

Пред своя Бог богат съм като просяк

с любов, пиянства, тържества, кавги.

 

В капелата на летните авлиги

се питах аз: – To be, or not to be?

Пред мен са ненаписаните книги,

които ще четете, може би?

 

След нас дори и плява не остава

И – казано от точка – до тире,

достоен бях за почести и слава,

ала без тях съм трижди по-добре.

 

Сега ви грача с есенните врани –

Валери Станков, бащино – Петров.

Поезията мен не ме нахрани,

но пък ми даде Вашата любов.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Написаното надживява автора си, често името му потъва в забвение, но думите остават живи.
  • Прекрасно е, Валери! Нахранила е душата и сърцето ти, което е безценно!
  • Богатство си е обичта на последователите. 🍀
  • Напротив, нахранила те е! С любовта на хората! Какво повече от това.
  • Поклон пред перото ви, г-н Станков.
Propuestas
: ??:??