hixxtam (Найден Найденов)
314 585
16 мая 2006 г., 11:40

Погледи 

  Поэзия
673 0 3
...който черно на живота гледа
                ражда много...
                      Шекспир

Слънцето... Далечно и горещо.
Въздухът наситен с кислород.
В гърдите ми гори и е зловещо,
когато времето замира в своя ход.

Оглеждам празните очи насреща
в тях търся светлинка, живот
и трепет някакъв - човешки -
под слънчевия небосвод.

Тези погледи ме нараняват -
В тях не виждам капка живина.
Надеждите ми мигом се стопяват
и пак издигам своята стена.

Дори във тъмнината на живота,
когато щастието някой друг огрява,
любовта ми ще искри, защото
само с нея още оцелявам

© Найден Найденов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??