Niveana (Емилия Николова)
42 167
13 нояб. 2010 г., 18:20

Покана за живот 

  Поэзия » Другая
1389 0 12

Душата уморена в клетката запърха

с безпомощно отпусната главица.

Страхът на сърчицето ритъма обърка.
Животът притаен е. Връхче на карфица.

Понеже ù подхвърляха болезнени трошици
през гъстите решетки, на дъното в кафеза,
се пълнеха с НЕ-воля тревожните зеници.
Присъстваше случайно на ситите трапези,

където бяха свещите и пълните стакани
и тайно се оглеждаше, недоверчива в тях.
Понеже беше истинска. А грубо разпиляна
останките събираше от минал звезден прах.

А после ги постилаше в невероятен сън -
най-неразумния от всички дотогава.
Крилата да ù стигнат. Да полети навън.
Птица е. Животът заслужава.

© Емилия Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??