Niveana (Емилия Николова)
42 167
13.11.2010 г., 18:20 ч.

Покана за живот 

  Поезия » Друга
1437 0 12

Душата уморена в клетката запърха

с безпомощно отпусната главица.

Страхът на сърчицето ритъма обърка.
Животът притаен е. Връхче на карфица.

Понеже ù подхвърляха болезнени трошици
през гъстите решетки, на дъното в кафеза,
се пълнеха с НЕ-воля тревожните зеници.
Присъстваше случайно на ситите трапези,

където бяха свещите и пълните стакани
и тайно се оглеждаше, недоверчива в тях.
Понеже беше истинска. А грубо разпиляна
останките събираше от минал звезден прах.

А после ги постилаше в невероятен сън -
най-неразумния от всички дотогава.
Крилата да ù стигнат. Да полети навън.
Птица е. Животът заслужава.

© Емилия Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??