Чувам, живеем в модерни времена,

затова аз като старомодно-модерна жена

искам да ти кажа ето това:

Каня те на среща –

единствено аз и ти.

Там, където душата душа среща

и там, където думите са излишни.

Каня те на среща –

да се погледнем очи в очи,

да запалим в тях искра гореща

и да забравим за отминалите дни.

Да забравим за фалша и суетата,

да се гмурнем единствено във този миг.

Да отворим за любовта сърцата,

застанали един пред друг, лик във лик.

Две разголени души,

откриващи се една пред друга,

без задни мисли, без лъжи

и далеч от всякаква човешка заблуда.

Само ние двама, озарени от светлина,

без задръжки и без стени помежду ни,

сваляйки маските си една по една,

останали голи, само по белези от други.

Ще те чакам на бъдещото ни любимо място,

там, където морето слива се с брега,

когато слънцето и луната се любят страстно

и в реалност превръщат всяка съкровена мечта.

Там до фара, носещ надежда за спасение,

и на кея - опора за вярата на всички влюбени.

Там ще бъде и аз, търсеща теб в уединение

и облечена единствено в намеренията си искрени.

Ще те чакам, спътнико, точен бъди!

Остави в миналото тежкото си бреме.

Не закъснявай, моля те! И помни,

че чудесата идват винаги на време.