Поклон пред паметта ти, татко!

26 июл. 2009 г., 17:53

Поэзия » Другая

11430 0 14

Коварна болест с теб ни раздели,
отиде си завинаги и сирак ме остави.
Аз винаги ще помня
как на раменете носеше ме ти
и любовта си към морето
всяко лято ми дари.
В тоз момент огромна мъка
стиска моето сърце, душа.
Като дърво без корени
и като птица с прекършени
крила е сега душата ми.
Аз още виждам красивото лице ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Поклон пред паметта ти, татко!

Искате да прочетете повече?

Предложения