СашоМ (Сашо Маринов)
43 1297
26.07.2009 г., 17:53 ч.

Поклон пред паметта ти, татко! 

  Поезия » Друга
11153 0 14

                          Коварна болест с теб ни раздели,

                          отиде си завинаги и сирак ме остави.

                          Аз винаги ще помня

                          как на раменете носеше ме ти

                          и любовта си към морето

                          всяко лято ми дари.

 

                          В тоз момент огромна мъка

                          стиска моето сърце, душа.

                          Като дърво без корени

                          и като птица с прекършени

                          крила е сега душата ми.

 

                          Аз още виждам красивото лице

                          и твоите добри очи.

                          И като на филм пред мен

                          изплуват скъпи спомени.

                          Ще бъдеш винаги с мен

                          в мислите, сърцето и душата.

                          Поклон пред светлата ти памет!

 

                         

                          Приятели мои, животът е кратък. Обичайте се и ценете мига!       

© Сашо Маринов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??