20 февр. 2010 г., 20:07

Покой 

  Поэзия » Любовная
789 0 3
Събирах дъжда
в глътки ясно самосъзнание...
Разбрах защо - дъха
ти е бил винаги в моето признание...
Днес приемам едно:
края на твоето мълчание,
душата ти не е минало-било,
в музиката си най-нежно начинание.
Светлинки блестят
в зората на най-тихия пейзаж -
светулките берат
прегръдки в техния кураж.

 

© Ив Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??