20.02.2010 г., 20:07 ч.

Покой 

  Поезия » Любовна
747 0 3
Събирах дъжда
в глътки ясно самосъзнание...
Разбрах защо - дъха
ти е бил винаги в моето признание...
Днес приемам едно:
края на твоето мълчание,
душата ти не е минало-било,
в музиката си най-нежно начинание.
Светлинки блестят
в зората на най-тихия пейзаж -
светулките берат
прегръдки в техния кураж.

 

© Ив Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??