Животът ни осъжда на мечти…
без тях и времето не съществува,
и всеки ден е рана и кърви,
човешкото без огъня загнива.
Сами сме в пътя като зверове,
във джунгла тъжна и умислена...
отрязват ни ръце, нозе, криле
с напътствия за чужди истини.
Във коловоз ни вкарват неусетно,
коват ни клетки на душите.
С омраза се каляваме до бедност
и вътрешният глас от гняв залита. ...