15.01.2016 г., 0:19 ч.

Полет 

  Поезия » Философска
823 0 4
Животът ни осъжда на мечти…
без тях и времето не съществува,
и всеки ден е рана и кърви,
човешкото без огъня загнива.
Сами сме в пътя като зверове,
във джунгла тъжна и умислена...
отрязват ни ръце, нозе, криле
с напътствия за чужди истини.
Във коловоз ни вкарват неусетно,
коват ни клетки на душите.
С омраза се каляваме до бедност
и вътрешният глас от гняв залита. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Предложения
: ??:??