Летя над улиците къпани

на моя неумиращ град

и сред облаците разпокъсани

оставям болката назад.

И някъде безкрай далеч скръбта

скрива се ужасно чужда,

стаена плахо във кръвта,

радост в мене се събужда.

Пред мене празнично блестят

хълмовете на Монтана

и във самия въздух днес струят

мечти, от слънцето огряни.

И аз летя над улиците къпани,

както винаги съм го желал -

възкръсват миговете скътани,

които в мене съм  таял.