6 jun 2010, 21:33

Полет 

  Poesía
715 0 0
Летя над улиците къпани
на моя неумиращ град
и сред облаците разпокъсани
оставям болката назад.
И някъде безкрай далеч скръбта
скрива се ужасно чужда,
стаена плахо във кръвта,
радост в мене се събужда.
Пред мене празнично блестят
хълмовете на Монтана
и във самия въздух днес струят
мечти, от слънцето огряни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Борисов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??