Полет

Душата ми се рее виско в небето,

излита като птица и се завръща.

Бяла птица, радва на хората сърцето,

отива при тях и при мен отново се връща.

И сега отново вземам перото си в ръка,

за да разкажа на вас хората за птицата.

Тя е бяла птица носи вяра на хората,

на обикновенните хора превили снага.

И с мойте стихове-деца, стих след стих,

аз сякаш политам над родната земя.

Да ви отворя и покажа моята душа,

ранима птица бяла копнееща за свобода.

И в моя полет има две красиви деца,

мойте синове, две мили мои момчета.

Заедно летим в нашите красиви мечти,

поне в сънищата ни сме заедно, не сме сами!