Душата ми се рее виско в небето,
излита като птица и се завръща.
Бяла птица, радва на хората сърцето,
отива при тях и при мен отново се връща.
И сега отново вземам перото си в ръка,
за да разкажа на вас хората за птицата.
Тя е бяла птица носи вяра на хората,
на обикновенните хора превили снага.
И с мойте стихове-деца, стих след стих,
аз сякаш политам над родната земя.
Да ви отворя и покажа моята душа,
ранима птица бяла копнееща за свобода.
И в моя полет има две красиви деца,
мойте синове, две мили мои момчета.
Заедно летим в нашите красиви мечти,
поне в сънищата ни сме заедно, не сме сами!
© Валентин Миленов Всички права запазени