28 янв. 2020 г., 23:38

Полет към тихата пролет 

  Поэзия
486 0 0
Ще боли да отвориш врата
пред лицата, които си чакал
в самота, изтощен под дъжда.
Скъпи сине, защо си заплакал?
Скъпи сине, боли ли те теб?
Поплачи на ръката ми стара,
че животът ни, цветен и блед,
се смали като суха цигара.
Сине, мъка тежи ти, нали?
Отпусни се на моето рамо.
Няма вече беди и сълзи...
Отиди, сподели и на мама. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Все права защищены

Предложения
: ??:??