Ще боли да отвориш врата 
пред лицата, които си чакал
в самота, изтощен под дъжда.
Скъпи сине, защо си заплакал?

Скъпи сине, боли ли те теб? 
Поплачи на ръката ми стара,
че животът ни, цветен и блед,
се смали като суха цигара. 

Сине, мъка тежи ти, нали?
Отпусни се на моето рамо.
Няма вече беди и сълзи...
Отиди, сподели и на мама.

Май е рано да казвам това.
Скъпи сине, мечтите са полет
към земя, украсена с цветя,
а животът е тихата пролет...