Оплети пръсти.
Милувки.
Недей да ме търсиш.
В изгубени души.
Ще ти оставя за спомен,
каквото поискаш,
скъпа моя любов,
нима не сме достатъчни?
Поредните стихове без рима,
желания,
копнежи.
А единствено мечтаехме
думата "ние"
да продължи вечно.
А никой така и не каза,
че вечните неща,
са винаги най-мъчителни.
© Любослава Пиринкова Все права защищены