Eleya (Елия)
206 431
31 авг. 2019 г., 18:13

Помен 

  Поэзия » Другая
462 0 3

На Албена

 

... И още ми тежи онази грешка, 

която ще ме следва и насън. 

Че вместо да тъгувам по човешки, 

ликът ми се превърна в таласъм. 

 

На гроба ти стоях и без превземка

ликувах, че съм още жив човек. 

И радвах се, с поникналата семка, 

че не лежа във същия ковчег. 

 

Ненужни се оказват всички вещи, 

които ги натрупваме на тон. 

Кръст, кубик пръст и още нещо

остават под зловещия бетон. 

© Елия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??