Eleya (Елия)
206 431
31.08.2019 г., 18:13 ч.

Помен 

  Поезия » Друга
457 0 3

На Албена

 

... И още ми тежи онази грешка, 

която ще ме следва и насън. 

Че вместо да тъгувам по човешки, 

ликът ми се превърна в таласъм. 

 

На гроба ти стоях и без превземка

ликувах, че съм още жив човек. 

И радвах се, с поникналата семка, 

че не лежа във същия ковчег. 

 

Ненужни се оказват всички вещи, 

които ги натрупваме на тон. 

Кръст, кубик пръст и още нещо

остават под зловещия бетон. 

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??