9 нояб. 2009 г., 14:05

Помен 

  Поэзия
751 0 10

Родата беше се събрала,

навярно за последно.

Баба ми седеше в ляво,

забрадена във черно.

Беше мъничка и слаба -

само жили и инат.

Чоплеше трохи от хляба,

(раздадоха ни по комат)

и с вино ги преглъщаше.

На шегите ни се смееше -

помена във сватба се превръщаше,

а и още колко ще живее...


Че отнякъде пристигна мода -

помен приживе да правиш.

С музика изпраща те народа...

А ти иде в виното да се удавиш!

© Веселка Пенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??