Помен

9.11.2009 г., 14:05 ч.

Поезия

785 0 10

Родата беше се събрала,
навярно за последно.
Баба ми седеше в ляво,
забрадена във черно.
Беше мъничка и слаба -
само жили и инат.
Чоплеше трохи от хляба,
(раздадоха ни по комат)
и с вино ги преглъщаше.
На шегите ни се смееше -
помена във сватба се превръщаше,
а и още колко ще живее... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Помен

Искате да прочетете повече?

Предложения