doubt (Ирина)
51 258
13 мар. 2014 г., 11:43

Помияр 

  Поэзия
1331 0 10

И гледаш го изцапан помияр, един невчесан, мръсeн и проскубан,

лежи на припек под балкона стар и рови нещо с лапата си груба...

В очите му оглежда се светът – красив и черно–бял дори... А лесен,

че простичко живее се с душа, лишена от човешката словесност...

 

И гледаш го един такъв помияр, със козина сплъстена и бълхясал,

но собствен на света си господар, със дух свободен в себе си запазил.

От локвите как лочи до насита и кой каквото хвърли му изяжда...

такъв живот, не спирам да се питам, не е ли по-добър от този – нашия.

 

А глутницата знае помиярът, че даже да е пръсната без време,

единият от тях ако залае, то другите за миг ще го намерят.

Кой може със това да се похвали? Ако залаем, кой от наш’те ще дотича?

Без оправдания и без лъжи! Едва ли... И без на разпит гневен да прилича.

 

А той – помиярът със очи човешки, сто пъти повече ни превъзхожда,

завиждам за свободните му грешки, завиждам за живота му разкошен.

Завиждам му, че сутрин щом се съмне, той вече жаден е за поход кален

и всеки ден е нов живот до тъмно... и всеки ден е край или начало.

 

И гледаш го – помияр, раздърпан, рошав със кални лапи, а човек в очите...

И гледаш го – човек, прилежно сложен... а носи си помияра във гърдите...

© Ирина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Липсваш, мило Момиче!!
  • Топли и щастливи Коледни и Новогодишни празници ти пожелавам! Дано те срещна отново! Иначе е много тъжно!
  • Браво!
  • Защо ми се появяваш толкова рядко и вече не публикуваш? И кореспонденцията ни престана?
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Със същата болка и самота...
  • Да Вале. Дълго ме нямаше. Но времето не може да бъде арбитер между хората. Прав си не му е мястото за обяснения. Не бих изстинала към теб, но не го очаквах. Не съм обидена. Аз никога не се обиждам. Времето ми е оскъдно. Така ще е още известно време. Надявам се да се възстановя бързо и пак да се пренасям във вълшебството тук без времеви ограничения. Надявам се да те намирам пак.
  • Ако беше по-добър живота на помияра, хората щяхме да живеем като помияри, а помиярите, като хора в общества.
  • Благодаря за посещението. Вале, надявам се сладкото ми време тук и в чатност кореспонденцията ми с теб да запази чистотата и сладостта си. Безкрайно мило ми е да споделям мисли и вълнения с такъв безкористен и чувствителен човек...дано във времето продължи, макар да нямам достатъчно време да влизам и чета, съвсем не ми стига да пиша...Сложно е при мен в момента. Творбата е паралел между кучетата и хората и съм я писала одавна. Не знам с какво впечатление си останал, но не разбрах дали ти е харесала и коментарът ти ме шокира двузначно. Все пак нека продължа да се радвам на минутите тук...дано и ти на мойта страничка. Прегръдка.
  • Поздравления и за тази творба!
Предложения
: ??:??