10 янв. 2016 г., 20:13
"Помниш ли ме?"
Тя с поглед тихо попита.
Не, нямаше нужда от думи,
за миг позна я. По очите..
В тях - той беше светът ù.
Беше и спиралата размазана.
Беше болката и любовта ù.
Махмурлук от любовно изтрезняване.
Онези очи.. истинските!
Дето вярваха на "красивите думи".
Онези.. единствените,
прощаваха аромата на женски парфюми. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация