"Помниш ли ме?"

Тя с поглед тихо попита.

Не, нямаше нужда от думи,

за миг позна я. По очите..

В тях - той беше светът ù.
Беше и спиралата размазана.

Беше болката и любовта ù.

Махмурлук от любовно изтрезняване.

Онези очи.. истинските!

Дето вярваха на "красивите думи".

Онези.. единствените,

прощаваха аромата на женски парфюми.

Онези очи.. за него сега бяха други.

Гримът - безупречен бе днес.

С усмивка прие какво е загубил

и намигна с "Помня те".