Помня те когато тичахме на воля.
Детството щастливо, споделяхме си двама.
Тичах подир теб футбол да играя,
а ти с усмивка гонеше ме пак .
Молех те с моите кукли да си поиграем,
ала ти ми казваше – не може,
не виждаш ли, че мъж съм,
ще те пазя утре от неволи.
Когато детството отмина, ти пое по своя път.
Стана мъж достоен и красив,
имаше детенце и семейство мило,
но тогава ненадейно съдбата промени ни.
Отнете тя от нас по начин, толкова жесток.
Човешка грешка или лош късмет,
какво значение има мили И...
остана само спомена за теб.
Не ще забравя те и днес отново,
на гроба оставям ти цветя.
Зная, няма връщане от там,
ти за мен оставаш, моят малък братовчед.
© С. П. Все права защищены