Помня те когато тичахме на воля.
Детството щастливо, споделяхме си двама.
Тичах подир теб футбол да играя,
а ти с усмивка гонеше ме пак .
Молех те с моите кукли да си поиграем,
ала ти ми казваше – не може,
не виждаш ли, че мъж съм,
ще те пазя утре от неволи.
Когато детството отмина, ти пое по своя път.
Стана мъж достоен и красив,
имаше детенце и семейство мило,
но тогава ненадейно съдбата промени ни. ...