29 июн. 2008 г., 13:52

Помогни ми 

  Поэзия » Белые стихи
827 0 3
Усмивката ми сега е замръзнала
и захвърлена дълбоко във времето.
По-дълбоко, отколкото можеш да си представиш,
където дори не може да бъде намерена.
Не е във въздуха или някъде по земята,
тя просто е изчезнала, но ако се върне,
няма да бъде същата както преди…
Знаеш ли как се чувстват очите ми сега,
когато гледат теб всеки ден
със убеждението за никакъв шанс?
Те искат да поканят сълзите,
надявайки се, че те ще направят нещата по-приемливи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Шепот Все права защищены

Предложения
: ??:??