MoNs0oN (Шепот)
17 33
29.06.2008 г., 13:52 ч.

Помогни ми 

  Поезия » Бели стихове
755 0 3

Усмивката ми сега е замръзнала

и захвърлена дълбоко във времето.

По-дълбоко, отколкото можеш да си представиш,

където дори не може да бъде намерена.

Не е във въздуха или някъде по земята,

тя просто е изчезнала, но ако се върне,

няма да бъде същата както преди…

Знаеш ли как се чувстват очите ми сега,

когато гледат теб всеки ден

със убеждението за никакъв шанс?

Те искат да поканят сълзите,

надявайки се, че те ще направят нещата по-приемливи,

но не - сълзите не се стичат! Те се крият

някъде вътре в мен, където са тъжни,

опитвайки се да обяснят какво можеше да стане… ако…

Изгубих изражението на лицето си

от онзи невъзможен момент и… какво следва?

Чувствам се като призрак - без цвят… без лице

или - без себе си - просто като невидим човек.

Помогни ми…

 

© Шепот Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??