"Понякога съм толкова добра..."

                                                                                        Петя Дубарова

Понякога съм толкова красив,

понякога съм даже екзотичен,

от капките в росата съм щастлив,

със песен на цветята романтичен.

Понякога съм огнен, див, сезон

и устните усещам като пролет,

с усмивка коленича за подслон

като птиците след жаден полет.

Понякога съм ураган фучащ

завихрил хиляди вихрушки,

със ярост, с грохота ревящ

и свъсил вежди за градушка.

Понякога съм тих, крайбрежен фар,

пулсиращ сред морето блян и вяра,

запратил в дълбините сън-кошмар

и свил се в хоризонта пред олтара.

Така ли съм орисан да живея,

със маската на две лица предрешен,

да бъда тъжен, после да се смея,

днес - праведен, а утре да съм грешен.