"Понякога съм толкова добра..."
Петя Дубарова
Понякога съм толкова красив,
понякога съм даже екзотичен,
от капките в росата съм щастлив,
със песен на цветята романтичен.
Понякога съм огнен, див, сезон
и устните усещам като пролет,
с усмивка коленича за подслон
като птиците след жаден полет.
Понякога съм ураган фучащ
завихрил хиляди вихрушки,
със ярост, с грохота ревящ
и свъсил вежди за градушка.
Понякога съм тих, крайбрежен фар,
пулсиращ сред морето блян и вяра,
запратил в дълбините сън-кошмар
и свил се в хоризонта пред олтара.
Така ли съм орисан да живея,
със маската на две лица предрешен,
да бъда тъжен, после да се смея,
днес - праведен, а утре да съм грешен.
© Красимир Трифонов Всички права запазени