24 окт. 2023 г., 09:26

Понякога 

  Поэзия » Философская
328 1 6
Понякога съм тъжен до безумие
и мъртвочернота ми е отвътре.
Със самотата си споделяме бездумие
и губи се надеждата за утре.
Понякога, не често, но го има,
тъгата ме прегръща, като лед.
Животът сякаш бялото ми взима
и аз съм само жалък силует.
Дори не сянка, нещо като призрак,
из гробищата скитащ безпосочно.
Така не искам да се чувствам никак,
но случва се и тъй ми е самотно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Все права защищены

Предложения
: ??:??